Измина почти десетилетие от началото на кръстоносния поход срещу едно привидение до неговата смърт, десетилетие, през което животът на мнозина беше разрушен, парадоксално в името на един по-добър живот. И днес почти десет години след трагичните инцидентни оковали не само една нация в страх, но и целият свят, човек трябва да направи равносметка за стореното и да помисли за това, което ще бъде направено, най-вече дали някога ще грешките от миналото ще бъдат поправени.

Десет години бяхме убеждавани, че модерният свят е изправен пред невиждана заплаха, многолика и безпощадна. Че никой не е в безопасност, че никой няма да бъде в безопаснот и, че ничие бъдеще не е сигурно. Цял свят от Кабу да Рока до нос Байрън хората се бояха от този невидим и далечен враг, от тези безпощадни привидения, които населяваха далечни страни и се присънваха на мнозина – когато овцете сънуват хора, те не изпитват спокойствие, те изпитват страх. И в това се беше превърнал един цял свят - в овце, които послушно слушаха касапите, които ги водиха на паша, за вълците в гората. А и вълците и гората всъщност принадлежаха на пастирите, които всъщност притежаваха и всичко останало, и ненадминати във феноменалната си жестокост дадоха глас на тези овце, а овцете ненадминати във феноменалната си... ами овча мисъл изкрещяха единно „дръжте вълците“. Никой не спря да се замисли как страни, неоткриваеми за мнозина дори и на карта, представляват опасност за обединения цивилизован свят. И така в търсенето на един дух бяха избити хиляди, а животът на милиони се превърна дори в по-лоша съдба. И никой никога никого не попита гласно с какво право бе извършен този геноцид срещу човешкия род, а щом духовете умират овцете празнуват. Дано господ има милост защото човек няма.